Ето как се е появила всяка една религия по света
Прекланянето пред разнообразни божества е обред, действителен от десетки хиляди години, което прави религията един от главните признаци за развиването на човешкия разум.
Още от антични времена хората са почитали Слънцето като Бог. Има открити скални рисунки, които потвърждават, че обетът е обожествяван още 15 000 години преди Христа и това не е инцидентно.
Култът към Слънцето е понятен, защото е главната движеща мощ на света. Още античните са разбирали, че без неговата светлина и топлота ще останат без годишна продукция и затова – без издръжка, посредством която оцеляват.
Слънцето е най-почитаният небесен обект за всички времена, само че дружно с неговото придвижване в Древността е имало мощен интерес и към звездите. Те са служели ориентировка и прогнозиране на астрономически събития.
Първите цивилизации дали имена на съвкупностите от звезди и дефинира 12 съзвездия от тях, които сметнали за най-важни. За всяко от тях бил формиран съответен мит и това систематизиране е оживяло до през днешния ден посредством астрологията.
Зодиакът алегорично изобразява Слънцето и неговото придвижване през 12 зодиакални знака, което продължава една календарна година, като Слънцето е въплъщение на Бог, а съзвездията са местата, през които пътува.
Един от най-старите легенди за Бог, познати в историята, е за египетския господ Хор. В античните египетски писмени знаци се споделя, че е роден на 25 декември след непорочно зачатие. При раждането му небето му е било огряно от ярка звезда.
Когато се родил, трима царе идват, с цел да му поднесат своите блага. На 12 години става преподавател, а на 30 години стартира свещената му работа. В задачата си е съпровождан от 12 възпитаници. Правел е чудеса като лечение на тежко заболели и вървене по вода.
Предаден е от собствен възпитаник, разпънат е на кръст и 3 дни след гибелта си възкръсва. Може би откривате сходствата сред мита за господ Тор и Исус Христос, само че приликите не са единствено тук.
Същата история се повтаря и митологията за други богове – индийският господ Кришна, гръцкият господ Дионис и Митра от Персия.
Това не е инцидентно, а събитията се свързват с съответни астрономическия феномени, следени и описвани от античните.
Ярката звезда, която съпровожда раждането на всеки един Месия от другите митологии и при другите цивилизации, е Сириус – най-ярката звезда в нощното небе, която на 25 декември застава на една линия с трите най-ярки звезди от Пояса на Орион, известни като Тримата крале.
Заедно звездите образуват права линия, която показва мястото, от което изгрява Слънцето. Този интервал от годината е присъщ и с друго астрономическо събитие – Зимното слънцестоене.
Древните нации са го определяли като гибелта на Слънцето. На 22 декември обектът се намира в най-ниската точка на небето, тогава е най-краткият ден от годината.
Слънцето стопира да се движи за 3 дни. В този интервал то е ситуирано в съзвездието Южен кръст. След третия ден се предвижва с един градус на север и се движи в тази посока до Пролетното равноденствие.
За 3 дни Слънцето алегорично умира на кръста и по-късно възкръсва, като Възкресението му постоянно се празнува напролет. Тогава публично светлината преборва тъмнината и дните стават по-дълги от нощите.
Не е съвпадане и че учениците на Спасителите от другите митологии са постоянно 12 – това са 12 зодиакални съзвездия, през които Слънцето се движи за една година.
Това демонстрира, че всяка вяра и включително – християнството, води началото си от позицията на Слънцето на небосклона, а всеки един Месия замества с име и лице придвижването на обекта, който виждаме всеки ден.
инфо: sanovnik.bg
